Здраве за нашите служители

Усещане за смисъл, принадлежност и принос. Изграждане на работна среда на доверие, подкрепа и откритост. Така най-вече мнозинството от HR експерти и бизнес мениджъри в България разбират и тълкуват една от най-бързо развиващите се тенденции на пазара на труда в глобален план – активната грижа за благосъстоянието и здравето (well-being) на служителите, пише karieri.bg. Това е един от изводите от първото проучване в България по темата, проведено съвместно от Българската асоциация за управление на хора, „denkstatt България“ и „Евдемония сълушънс“.

В изследването са участвали 108 специалисти, ангажирани с управление и развитие на човешките ресурси в компании от различни браншове, както и мениджъри от малки и средни фирми. Под „благосъстояние“ съставителите на изследването имат предвид „баланса между физическата, емоционалната, умствената и духовната енергия“ на работещите.

Мнозинството от участниците в анкетата заявява, че осъзнава реалната връзка, която съществува между благосъстоянието на служителите и доколко те са отдадени на работата си и склонни да дадат повече и по-добри резултати в представянето си. С други думи, начинът, по който хората се чувстват на работното си място, би трябвало да има отражение върху това как работят и какво постигат.

И все пак българските мениджъри по-скоро имат частично или непълно разбиране на ефекта от подобно отношение върху развитието на бизнеса. Това се доказва и от действията им, които в повечето случаи са откъслечни и често се изчерпват с предоставянето на стандартизирани пакети за подобряване на физическото състояние, без да обръщат внимание и на нематериални аспекти като умствено здраве и интелектуално израстване. Сравнително малко са все още и фирмите, които измерват редовно и ефективно напредъка си по този показател, сочат още данните.

Защо е важно да имаме щастливи служители

Според проучването все повече компании в България създават и прилагат програми, насочени към подобряване на здравето на екипите си. Така например близо 61% инвестират целенасочено и отделят средства за внедряване на специализирани програми в тази посока. Освен това почти половината (44%) анкетирани вярват, че е необходимо да се определят и замерват нуждите на служителите, така че фирмената култура и процеси да се адаптират по-прецизно спрямо тях. Това е и пътят, по който според мнозинството (89%) е възможно да се повлияе положително върху ангажираността и продуктивността на работещите.

Опитите на местните работодатели обаче се изчерпват основно с предоставянето на материални облаги, като например карти за спорт, ваучери за храна, допълнително здравно осигуряване, мобилен телефон и служебен превоз и др. Така останалите три компоненти на уелнес концепцията според проучването – емоционалното, духовното и интелектуалното здраве – към момента остават назад в плановете на мениджмънта или в най-добрите случаи са слабо и непълно застъпени в уелнес стратегията на отделите по човешки ресурси. Но това далеч не е единственият засечен местен дефицит.

Къде са пропуските

За половината от българските респонденти (50%) връзката между благосъстоянието на служителите и постигането на бизнес целите и визията на компанията е все още мъглява. Много рядко на него се гледа като на стратегически елемент от развитието на бизнеса и изграждането на фирмена култура.

Повече от половината фирми у нас (55%) не знаят или изобщо не измерват какъв е реалният ефект от уелнес програмите, които използват. Разпространена практика е подобни усилия да са част от други по-мащабни проучвания на нагласите на служителите, като едва 22% казват, че са разработили специални инструменти за оценка на този показател.

От друга страна, дори и в случаите, в които работодателят предоставя подобни програми, служителите реално рядко се възползват от тях. Едва 22%, и то предимно в IT сектора, заявяват, че при тях над 80% от хората участват в инициативите им за подобряване на благосъстоянието. Което пък поставя под въпрос доколко всъщност тези инициативи отговарят на реалните нужди и потребности на екипите, към които са насочени, и не са просто сляпо следване на пазарните тенденции и поведението на конкуренцията.