Световната банка обяви глобална „криза на ученето“

илиони младежи в страните с ниски и средни доходи са заплашени да нямат възможности в живота и да работят дълги години срещу ниски заплати, единствено защото в основното и средното образование не ги учат как да успяват като възрастни. Предупреждаваме за глобална „криза на ученето“ в образованието. Ходенето на училище, от което не се научава достатъчно, е не само загуба на възможности за развитие, но и проява на огромна несправедливост към младите хора по цял свят, пише dnevnik.bg.

Това се казва в нов доклад на Световната банка „Да се научиш да реализираш обещанието за образование“. Според него без да обучава децата образованието не изпълнява основното обещание – да премахне изключителната бедност и да създаде възможности и просперитет за всички. „Когато е осъществено правилно, образованието дава на младите хора обещание да си намерят работа, да печелят повече, да са по-здрави“, напомня президентът на банката Джим Йон Ким. „Кризата на ученето е морална и икономическа криза“, допълва той.

Дори след прекарани години в клас, милиони деца не могат да четат, пишат или да правят елементарни сметки, пише още в официалното съобщение. „Тази криза в научаването увеличава социалната пропаст, вместо да я запълва. Малките ученици, които вече са в неравностойно положение заради бедност, живот в зони на конфликт или заради пола и здравословното си състояние, стават младежи без са разполагат с елементарни умения за живота.“

Тревожни данни

Данните, съдържащи се в доклада, илюстрират колко тревожно е положението в многомилионни държави. В Кения, Танзания и Уганда, например, 75% от третокласниците не разбират какво се казва в изречението „Името на кучето е Шаро“, написано на английски или кисаухили. В селските райони на едномилиардна Индия три четвърти от децата на същото ниво не могат да решат уравнението „47 – 17“, защото съдържа двуцифрени числа, а при петокласниците тази група все още е 50%.

В Бразилия, една от страните от групата БРИКС, сочена преди време като обещаващите нови лидери на света, 15-годишните подобряват резултатите си, но с такова темпо, че ще постигнат резултатите на връстниците си от развитите страни по математика след 75 години, а по функционална грамотност при четене – след 263 години.

При това статистиката не обхваща около 260 милиона деца по света, които изобщо не ходят на училище.

Авторите на доклада изтъкват и друг процес – едно средно дете на 15 години от бедни и дори от страни със средни доходи се представя при международно признати тестове като PISA по-зле от 95% от връстниците си в развитите икономики. Това е факт и при студентите – мнозина от представящата се най-добре горна четвърт биха попаднали в последните 25% по показатели в богатите държави.

Пример с България

Таблица, илюстрираща това явление, показва, че според резултатите от PISA за 2015г. децата от България с най-високи резултати по четене имат показател, колкото тези със средни резултати във Финландия. В същата категория българчетата със средни постижения от теста са с по-слаби резултати от най-слабите в страни като Виетнам, Тайван или Полша. Приблизително същите са резултатите и за математика.

„За твърде много деца ходенето на училище не означава,че научават нещо там“, казва главният икономист на Световната банка Пол Ромер.

 

Сравнение на резултатите от PISA за 2015г. за четене и смятане. Левият край на линията показва най-слабите 25% от отговорите, точката обозначава средните резултати, а дясният край отбелязва най-добрата една четвърт от младежите.
Сравнение на резултатите от PISA за 2015г. за четене и смятане. Левият край на линията показва най-слабите 25% от отговорите, точката обозначава средните резултати, а дясният край отбелязва най-добрата една четвърт от младежите.

Името на България се появява още два пъти в доклада. Първият е по повод въздействието върху образованието на различни заинтересовани страни и зависимостта на системата от политическия цикъл на властта. Авторите посочват, че българското образование за ситуации, когато се намалява броят на децата и класовете, но директори и родители често са против да се съкращават учители или да се закриват училища в техния район, макар това да оскъпява още повече издръжката. Алтернативата е да се въведе сериозно стимулиране на добрите преподаватели в комбинация за повишаване квалификацията на всички учители. Но това би отличило учителите със слаби резултати и подобна мярка се приема със съпротива от профсъюзи и отново от директори, които ще трябва да подновяват преподавателския състав.

Но парите не са всичко и тук е вторият пример с България. В текста се казва, че макар да има силна връзка между отделяните средства и получаваните резултати, тя не е автоматична. В много места по света над 80% от разходите за образование отиват само за заплати.

Но България е посочена като страна, в която в периода 2009-2015г. всяка година с над 4% са намалели средствата за ученик, но в същото време с малко под 2% годишно са се подобрявали резултатите на учениците по математика в тестовете на PISA.

 

Световната банка обяви глобална "криза на ученето"

 

Препоръките

След анализ на данни и обширни консултации в 20 страни с правителства, изследователски организации и частни компании, авторите стигат до няколко основни послания, измерения на кризата и препоръки за преодоляването ѝ:

– Да посещаваш училище не е същото като да научаваш.
– Ходенето на училище без да се научава нещо там е пропиляна възможност и огромна несправедливост към децата.
Няма непоправима ситуация в страните с ниски и средни доходи.

Слабите резултати в образованието говорят за размера на кризата.
– Кризата на научаването води до това, че децата пристигат неподготвени да заучават; учителите често нямат умения или мотивация да преподават ефективно; помощите често не водят до конкретни резултати в класните стаи и равнището на заучаваното; слабото ръководство и управление водят и до намаляване качеството на училищата.

Направете оценка на заучаваното, за да го направите сериозна цел за постигане.
Действайте на базата на факти, за да заработят училищата за деца, които научават необходимото в тях, включително като съберете подготвени и мотивирани преподаватели.
– Ангажирайте всички засегнати страни, за да се подобри системата и институционалния ѝ капацитет, защото иначе тя попада в ръцете на хора, които нямат интерес в нея да се трупа познание, каквито са преследващите политически или лични цели.