Кой се страхува да стане кранист

Кранист, заварчик, стругар, международен шофьор на камион, зидар… Колко от нас са искали да работят някоя от тези професии, като пораснат? Вероятно биха се преброили на пръстите на едната ръка. Особено ако тръгнем да ги сравняваме с доста по-популярните детски мечти като „архитект“, „космонавт“ или „балерина“, пише Karieri.bg.

Да си го кажем право – рядко ще видим по медиите някой да се хвали, че се чувства щастлив да управлява машини в завод или да прави замазки на строеж. Кога за последно сте чували родител да препоръчва на детето си работата с кран или пък учител да възхвалява предимствата на карането на камион пред тези на работата с компютър? Първата асоциация е за дейности, свързани с тежък физически труд, излагане на неблагоприятни климатични условия, боравене с мръсни материали или инструменти. Освен това мнозина си представят ниско платени професии, без перспектива и възможност за развитие, които така или иначе ще бъдат колонизирани от роботите.

Действителността обаче рядко е само в черно или бяло. Според много кариерни специалисти и международни изследвания търсенето на подобни специалисти не само няма да бъде изместено от машините, но ще се засили. Все някой трябва да може да управлява и поддържа тези съоръжения, нали? Затова и освен чисто техничарските функции тези експерти ще трябва да притежават и смесица от инженерни, компютърни и комуникационни умения, за да бъдат в крак с нововъведенията. Не само в чужбина, но вече и у нас поради специфичния характер на работата им, а и недостига на подготвени кадри, те често пъти са по-добре платени от колегите, които стоят по цял ден зад бюро.

Целта ни обаче не е да делим професиите на добри и лоши – в крайна сметка срамна работа няма и всяка си има своите предимства и недостатъци. Добре е обаче младежите, които обмислят своето професионално бъдеще, да имат предвид, че освен да се реализират като програмисти, икономисти или поп звезди, разполагат пред себе си и с други опции – може би не толкова популярни и престижни, но не по-малко перспективни, а и, защо не, интересни.

В омагьосания кръг
През последните няколко години редиците на т.нар. средно ниво квалифицирани работници – т.е. всички, които имат специфични умения в различни отдели на производството, като например заварчици или оператори на машини – постепенно оредяват. Според скорошно проучване на „Менпауър България“ за недостига на таланти у нас през 2016 г. най-търсени от българските работодатели за първи път не са вече инженерите и програмистите, а именно този вид специалисти. Причините са няколко – намаляващият прираст на населението, ръждивата образователна система, неспособна да вади кадри, адекватно подготвени за изискванията на пазара на труда, и нестихващият поток от български емигранти, които напускат родината си в търсене на по-високо заплащане за себе си и по-добри условия на живот за семействата си.

Така бизнесът се озовава в омагьосан кръг, от който лесен и бърз изход няма. От една страна, българската икономика поне от 2015 г. насам бележи стабилен растеж, но, от друга, липсата на достатъчно квалифицирани професионалисти може да се окаже най-голямото препятствие този ръст да продължи. И ако тенденцията остане непроменена, фирмите ще трябва или да прибягнат до нови технологии, които да компенсират загубата на производителност от човешкия елемент, или да се изместят някъде другаде, където проблемът с работната ръка все още не е толкова осезателен.

Образование в минало време
В проучването на „Меппауър“ като основна причина да не намират подходящи кадри работодателите посочват липсата на технически умения сред кандидатите. За никого не е тайна, че младите хора излизат от техникумите и полувисшите учебни заведения с непълни или остарели познания, които не отговарят на изискванията на пазара. А тези нужди непрекъснато се менят под тласъка на новите технологии, автоматизацията и дигитализацията. И тук не говорим чисто и просто за технически знания, но и за целия набор от т.нар. меки умения (т.е. професионализъм, ентусиазъм, управление на времето, междуличностно общуване, гъвкавост), които изобщо не са застъпени в образователната система, но в повечето случаи са определящи при подбора на талантите и последващото им кариерно развитие.

Да, точно така – това, че през по-голямата част от работното време си затворен в кабинката на крана, не означава, че не трябва да знаеш как да съставиш имейл, да отговориш на обаждане или да водиш преговори. От един международен шофьор на камион например се очаква не само да може да управлява МПС, но и да притежава сравнително висока компютърна грамотност, способност да организира сам времето си, както и да общува в междукултурна среда (виж карето). Ако в миналото работният ден на заварчиците е бил по-скоро предсказуем, днес от тези професионалисти се очаква непрекъснато да опресняват знанията си, за да бъдат в крак с иновациите и да боравят и поддържат различни видове сложна техника (виж карето).

Макроикономическата картина придобива още по-тъмни краски, когато към нея прибавим и твърде високите нива на младежка безработица у нас. Според доклада „Заетост и социално развитие в Европа“, който се изготвя всяка година от Европейската комисия, по-голямата част от българските младежи не проявяват интерес нито към работа, нито към образование или професионално обучение. Броят на неактивните младежи във възрастовата група 15-24 г. през 2016 г. е 18.2%, което ни нарежда на второ място в Европа след Италия (19.9%) и далече след страни като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%). Тези тревожни резултати говорят, че е настъпило времето образователната система да се преосмисли изоснови, така че да се доближи не само до нуждите на бизнеса, но и да проговори на езика на тези млади хора, които към момента не виждат смисъл в нея. В противен случай те ще продължават да бездействат тук или – в по-добрия случай, ще отидат да търсят късмета си някъде другаде.

На плещите на бизнеса
На фона на задъхващото се образование и отсъстваща подкрепа от страна на държавата бремето с подготовката на кадрите в сегмента на средното ниво квалифицирани работници пада върху бизнеса. Така и в това отношение се оказва, че изоставаме от страни със сходни на нашите проблеми като Полша, Унгария и Естония, където от известно време насам се прилагат успешни политики за увеличаване на работната ръка и редовно опресняване на уменията й. С други думи, фирмите у нас са оставени да се оправят както могат, запълвайки самостоятелно парченцата на пъзела.

Подходите, които мнозинството от тях използват, са по-скоро „изстрели в тъмното“ и имат краткосрочен ефект. Подобно на това, което се случва в IT сектора, голяма част от производствените компании вече предоставят допълнителни обучения и развитие на настоящия си персонал или учредяват вътрешнофирмени академии за подготовка на практиканти и млади специалисти. От транспортната и логистична компания „Дискордия“ например съобщават, че имат собствена тренинг програма, при която по-опитните шофьори обучават начинаещите. А по време на курсовете фирмата се нагърбва с разходите, като заплаща допълнително както на обучителя, така и на учениците, споделя Димитър Секулов, мениджър в „Дискордия“.

Има вече и случаи, в които бизнесът поема инициативата да търси по-тясно сътрудничество с училищата и общините, за да отгледа специалистите, от които се нуждае. Пример за такава практика е стартиралият наскоро проект на медодобивното предприятие „Аурубис България“ за дуално обучение, който компанията провежда съвместно с Аграрно-техническата професионална гимназия в гр. Златица. Дебютната паралелка за подготовка на средно ниво специалисти се очаква да започне през есента, като в нея вече са се записали повече от 20 ученици, споделя Анелия Димова, директор „Човешки ресурси“ за Югоизточна Европа в дружеството.

Компаниите се опитват да привличат търсените кадри и като предлагат по-високи възнаграждения. В някои сектори липсата на кадри означава и ожесточена битка за малкото работещи специалисти, останали на пазара. „Днес международните шофьори получават европейски заплати, без значение дали работят в българска или друга компания“, коментира Димитър Секулов от „Дискордия“. По думите на Николай Пеев, който работи на такава позиция във фирмата, заплащането на международните шофьори може да надхвърли и 2 хил. евро на месец (виж карето). В „Стомана индъстри“ пък, където изпитват затруднения с намирането на специалисти в областта на електроподдръжката, предоставят заплата от 1400 лв. брутно на кандидатите с подобен профил, коментира Георги Вакареев, HR супервайзър в стоманодобивното предприятие.

Всички тези решения обаче, съгласни са експертите, няма как да бъдат устойчиви при отсъствие на дългосрочна визия и стратегически мерки за увеличаване на работната ръка – коренно преосмисляне и осъвременяване на образователната система, въвеждане на олекотени процедури за наемане на специалисти от чужбина и прокарване на по-гъвкави форми на заетост като лизинг на персонал и работа на сезонен или временен принцип. Така бъдещето не само на бизнеса, но и на хилядите млади хора по нашите ширини, които не знаят накъде да поемат професионално, ще стане, ако не розово, поне малко по-ясно.