Как да успяват децата в новия свят

За да имат всички правилните умения за бъдещето, трябва промяна на българското образование.
Живеем в мълниеносно променящ се свят, в който технологиите преобръщат и преобразяват традиционните професии. Предполага се, че само до 5 години 20% от настоящите професии ще бъдат автоматизирани и реално ще изчезнат от пазара на труда. Технологиите са навсякъде – модерните художници, дизайнери и фотографи работят с (най-малко) photoshop; офис работникът трябва да владее не само Excel, но и трябва да има познания за облачни услуги и бази данни. Дори работещите в модерни фабрики трябва да знаят как да боравят с машини с интерактивни интерфейси и да могат самостоятелно да разрешават проблеми.
В тази ускорена модерност ключът за бъдещето е образованието. Как се подготвят учениците не е проблем само на България, но тук той е по-голям, отколкото в други европейски държави. В момента почти няма образователна система е света, дори в най-развитите западни страни, която да се справя с този проблем. Добавената стойност, която програмисти, технологии и въобще дигитално грамотни кадри генерират, е огромна, но дори на европейско ниво предполагаемият според бизнеса недостиг на подобни кадри се изброява в милиони.
Образованието е продължителен процес, който се променя трудно – проектира се бавно и се преподава от педагози и специалисти, които с години са учили, за да стигнат до нивото, на което са в момента. Нова технология може да обезсмисли всичко това за година и половина.
Тези и още проблеми бяха обсъдени на тазгодишната конференция „Образование за бъдеще“ с присъствието на държавни институции, образователни експерти, неправителствени организации и над 60 представители на бизнеса. От конференцията стана ясно, че са налични много инициативи за развитието на образованието в България и фокуса върху дигитализацията. Един от най-важните уроци от конференцията беше, че няма нужда да се открива топлата вода, тъй като много други държави са по-напред в иновативното образование – нужна е репликация.
Това е предимството на изоставащия, но засега България не успява да се възползва от него.
Веднъж усвоени, добрите практики трябва да бъдат мултиплицирани на национално ниво – нещо, което засега не получава достатъчен институционален фокус тук. Всеки от големите IT бизнеси има собствена академия за IT таланти, както и програми да се насърчава изучаването на приложно програмиране още в гимназията. В България освен това има над 200 иновативни училища, които с разрешението на МОН иновират и дигитализират. Мултиплицирането на добрите практики обаче е въпрос и на ресурс, и на административна и политическа подкрепа от страна на министерството.
Ускорената модернизация носи и рискове – криворазбраната дигитализация в образованието може лесно да се превърна в безполезна имитация. Технологиите продължават да еволюират с неистови темпове и наблягането на това да се учи X технология в час е обречено да се провали. Представители на най-различни бизнеси и IT академии, включващи „Телерик“, SAP Labs, „Вистеон“, Hewlett-Packard Enterprise и други, се съгласиха за важността да се създаде дигитално и предприемаческо мислене на учениците, а не просто образованието винаги да се опитва да гони специфични технически умения, които рискуват да се обезмислят до завършването им.
Идеята на всичко това е българското образование да се преобрази цялостно, технологиите да се прилагат хоризонтално като способ за изучаването на всичко друго – за да се формира начин на мислене, който се адаптира към дигиталните модели, вместо да се върже към един или друг от тях. Това не може да се случи без участието на бизнеса. В близките 10 години се очаква една четвърт от учителите да се пенсионират, а вече се усеща силен недостиг на педагози, въпреки че педагогиката е една от най-търсените специалности във висшите учебни заведения (защото е лесна за завършване по думите на Светлозар Георгиев от „Телерик“).
Сред все още наличните учители намирането на кадри информатици, математици и физици е още по-трудно, заявява Димитрина Тодорова – директор на професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас. А ако можете да намерите такъв учител с реален опит на пазара и с модерните технологии и методи, значи сте намерили „еднорог“. Много по-често е добре да се намери млад кадър с правилния начин на мислене и да се работи за тренирането му.
Бизнесът търси начини да вкара повече от собствените си работници в гимназиите, за да предават опита си на учениците, но високите изисквания за педагогическа диплома създават спънки и дългогодишни бюрократични стени. Въпросните стени се преодоляват с преговори, местни партньорства и вече работещи схеми, като например ДОМИНО, която се случва със съдействието на швейцарската камара. На национално ниво обаче липсата на лесен механизъм за влизането на предприемачи в час си остава факт, въпреки че МОН заявиха, че работят по въпроса и има определен напредък в улесненията.
Проблем за България са и регионалите различия. По данни на ДОМИНО в Северозападна България почти няма схеми за образователно съдействие между бизнес и учебни заведения по простата причина, че там липсва критична маса добре развит бизнес, който да си позволи разходите, свързани с тренирането и подпомагането на развитието на гимназисти.
Конференцията „Образование за бъдеще“ продължи два дни и илюстрира много обещаващи програми и инициативи, както и усилията на МОН да навакса в разнообразни сфери. Форумът също показа и разнообразните причини, заради които тези инициативи още не са постигнали масов и координиран успех, както на всички ни се иска. Както каза изпълнителният директор на HPE в България, Ираван Хира, поне вече имаме диагноза, на базата на която да работим.

Автор: carieri.bg