Инспекцията по труда напомни какви са знаците за възможна измама при работа в чужбина

Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ) разпространи съвети към търсещите работа в чужбина българи за какви потенциални измами да бъдат бдителни, предупреждава Dnevnik.bg. Инспекцията напомня, че българското законодателство забранява на фирмите посредници да изискват каквито и да е суми под формата на такси и други услуги от търсещите работа. Такова искане е един от най-сериозните белези за измама.

Други сигнали са, когато обещаващите работа отказват среща на живо с кандидатите и комуникацията се води само онлайн или по телефон, като се изисква превеждане на пари по сметка. Срещите се уговарят на публично място, вместо в офис, или на други места, които не са офиси.

При използване на фирми-посредници, и на предприятия, които осигуряват временна работа, ГИТ препоръчва да се направи справка в специалните регистри дали те са регистрирани в Агенцията по заетостта. Списъците са публични на сайта на агенцията. При наемане на работници с цел командироване в чужбина трябва да се провери дали предприятието има същата дейност и в България. Ако то не развива такава и се сключва договор с човек само за командироване в чужбина, това също е сигнал за измама.

При осигуряване на работа чрез фирма-посредник, трябва да има сключен посреднически договор между фирмата и търсещия работа. Договорът следва да съдържа задължително клаузите, регламентирани в чл. 23 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Кандидатът трябва да бъде предварително запознат с условията на работа в държавата, където ще бъде изпратено, и с данните на работодателя (чл. 31 от Наредбата). Работникът трябва да тръгне от България със сключен трудов договор с работодател в приемащата държава, преведен на български език. Най-често се изготвят двуезични договори, в които трябва да бъдат уговорени условията на заплащане, продължителността на работния ден, почивки и отпуски, и др., които трябва да бъдат поне минималните за приемащата държава, включително и за чия сметка са разноските по пътуването и други разходи. Заетост извън страната може да бъде намирана и чрез предприятия, които осигуряват временна работа, или чрез командироване от работодател. Начините на изпращане са регламентирани в чл. 3 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. При командироване работодателят трябва да сключи допълнително споразумение с работника или служителя.

Според резултатите от контролната дейност на ГИТ в последните години работници и служители се изпращат в чужбина основно чрез командироване. Сигналите, които постъпват, са свързани най-вече с неспазено изискване възнагражденията да бъдат равни поне на минималните в приемащата държава.

При използване на фирми-посредници, едно от най-честите установявани нарушения е липсата на трудов договор с работодател от приемащата държава, който трябва да бъде предоставен на работника преди заминаването. В трудовите договори с предприятия, които осигуряват временна работа, а при командироването – в допълнителните споразумения, не се уговарят всички условия, които се изискват според новата уредба – Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Друго често нарушение е, че посредниците или предприятията, които осигуряват временна работа, или работодателите, които командироват свои работници и служители, не ги информират за условията на труд и заплащане в приемащата държава, за което са задължени.

Напоследък са получени няколко сигнала от работещи в Чехия, Словения, Словакия и Германия, които сами са си намерили работа, но местните работодатели не са им изплатили заработените възнаграждения, посочват от ГИТ. В тези случаи инспекцията информира местните контролни органи за извършване на проверка по компетентност. От ГИТ обаче уточняват, че за да бъде изпратено такова искане и да бъде потърсено съдействието на контролните органи, е необходимо потърпевшите да предоставят максимално повече данни за работодателя, включително сключени трудови договори, платежни и други документи, свързани с трудовите им взаимоотношения А такива често не се предоставят в сигналите.