Главният икономист на Световната банка хвърли оставка

Главният икономист на Световната банка Пол Ромър подаде изненадващо оставката си, след като преди време предизвика скандал, подлагайки на съмнение методите за оценка на институцията при класирането на страните, в частност Чили, във важен доклад. Новината за напускането на Ромър бе съобщена от президента на финансовата организация Джим Йон Ким. Той не уточни дали изказването на eдин от най-значимите и уважавани икономисти в страната има нещо общо с оставката му, но издаде, че той ще напусне поста си незабавно, предаде БГНЕС, цитиран от expert.bg.

„Оценявам искреността на Пол и честно казано знам, че той съжалява за обстоятелствата около напускането си“, намекна единствено Ким. Той обяви също така, че Ромер ще се завърне на длъжността си като професор по икономика в университета в Ню Йорк. Ромър предизвика недоволството на организацията по-рано този месец, когато в интервю за The WallStreet Journal заяви, че според него методът на Световната банка за оценка на конкурентноспособността в страните членки се е променил и сега създава впечатление, че резултатите се притеглят по политически съображнения и затова някои страни са паднали във финалното класиране.

Тогава той посочи като конкретен пример Чили, която слезе с 23 места в публикувания през октомври доклад Doing Business („Да правиш бизнес“) само заради промените в политиката на страната, а не в бизнес средите. Изявленията му предизвикаха острата реакция на останалите икономисти от институцията, които защитиха методологичните промени. Президентът на Чили Мишел Бачелет пък поиска разследване, тъй като класирането може да „въздейства върху инвестициите и развитието“ на страната му.

По-късно Ромър се извини под формата на блог пост заради създаденото от него впечатление, че „подозира политическа манипулация или пристрастия“. В публикацията си той заяви, че просто е искал да поощри организацията да „подобри работата си като обясни какво се крие зад числата й“. Това обаче не е единственият конфликт между привърженика на ендогенния растеж и организацията. Според писма, представени на „Фейненшъл таймс“ и сведения от негови приближени, Ромър дълго време се е чувствал безсилен да постигне положителна промяна в Световната банка.

Една от причинете за гнева му дори е било нежеланието на останалите служители в Банката да измерват успехът в образованието в развиващите се страни в Африка спрямо постиженията на учениците, а не броят на посещенията им в учебните заведения.