Дежурството от дома се счита за работно време

Дежурството, което работникът дава в дома си, като е длъжен да се отзове на повикване от работодателя в кратък срок, трябва да се счита за „работно време“, реши Съдът на ЕС в Люксембург. Той се произнесе по жалба на пожарникар от Белгия. Задължението за физическо присъствие на определеното от работодателя място, както и задължението за явяване на работното място в кратък срок ограничават твърде съществено възможността работникът да се посвети на други дейности, казват съдиите.

В противопожарната служба в белгийски гр. Нивел работят професионални огнеборци и доброволци, които участват наравно в работата на службата и дават редовни дежурства и такива „на разположение“, пише в-к „Сега„. Местният гражданин Руди Мацак, който работи в частна компания, постъпва като доброволец в службата през 1981 г. През 2009 г. той завежда дело срещу градската управа, за да получи парична компенсация за дежурствата си „на разположение“ от дома, които според него трябва да се отчитат като работно време. Получава отказ и обжалва в трудовия съд в Брюксел, който се допитва до Съда на ЕС дали определението за работно време по смисъла на европейското законодателство може да се приложи в случая на Мацак.

В решението си магистратите заявяват, че всички страни от ЕС трябва да прилагат определението от директивата за „работно време“ и „за време за почивка“ по отношение на огнеборците, наети в обществените противопожарни служби. Европейската директива не позволява на страните да прилагат друго определение за „работно време“, макар че директивата позволява на страните да прилагат още по-благоприятни мерки за защита на безопасността и здравето на работещите.

Заплата

Съдиите отбелязват, че директивата не засяга въпроса за размера на възнагражденията и това позволява на страните да определят различно заплащане за „работното време“ и за „времето за почивка“.