Българите предпочитат постоянна заетост, а румънците – дистанционна работа

Румънците предпочитат да работят дистанционно и/или да са ангажирани в сезонна заетост, а българите показват по-високо желание за уседналост и постоянна заетост. И българите, и румънците се въздържат от планове да работят при чуждестранен работодател, основно заради езиковата бариера, липсата на информация и проблеми с адаптацията, пише economy.bg .

Това показват резултатите от изследвания, проведени в рамките на проект „Изграждане на устойчив модел и партньорска мрежа за подкрепа на заетостта и мобилността на работната сила в трансграничната зона България – Румъния“. Проектът се изпълнява от Стопанска камара – Велико Търново, в партньорство с Българската стопанска камара и Камара на търговията, индустрията, навигацията и земеделието – Констанца (Румъния), по програма Interreg V-A Romania – Bulgaria. В изследванията са участвали 860 българи и румънци (заети и безработни лица), с различна степен на квалификация и с професионален опит в сферата на търговията и услугите, туризма, услугите по охрана и сигурност, шивашката и преработващата промишленост.

Преобладаващият процент (75%) от безработните българи предпочитат да се реализират в сферата на търговията, а по-голямата част (48%) от румънците виждат перспективите пред себе си в областта на предприемачеството, показва още проучването. На този фон, логични са и нагласите за усвояване на нови умения – българите са готови да развиват дигиталните и езиковите си умения, а румънците се насочват към предприемаческите и счетоводни умения, както и към меките, техническите и дигиталните умения.

61% от участвалите в изследванията българи твърдо не възнамеряват да работят при румънски работодател, 21% се колебаят, а 16% вече проучват такава възможност. Румънците показват по-висока степен на готовност да се насочат към български работодател – 53% твърдо отказват такава възможност, 32% се колебаят, а 23% вече проучват възможностите. По 2% и от българите, и от румънците твърдо са решили да пробват заетост при чуждестранен работодател в трансграничния район.

За българите водещи предпоставки за търсене на нов работодател от другата страна на границата са продължителната безработица (78%) и ниското заплащане (65%), както и липсата на подходяща работа (62%). Неудовлетвореност се наблюдава и по отношение на условията на труд (41%), неразвитата местна икономика (35%) и некоректните работодатели (35%). Румънците са най-недоволни от нивото на възнаграждение (59%) и нестабилното или лошо финансово състояние на предприятието, в което работят (54%). Условията на труд са проблем за 39% от анкетираните румънци .

В резултат от проучване и експертен анализ на пазара на труда и икономическото развитие в трансграничния регион България – Румъния , са идентифицирани 200 професии и длъжности с потенциал за трудова мобилност. Определени са 1106 предприятия, с потенциал за трудова мобилност, които са включени в онлайн каталог, съдържащ контактни данни и фирмени профили, с цел улеснение на привличането на работници от двете страни на р. Дунав. Освен това, са идентифицирани общо пет икономически сектора с потенциал за трудова мобилност: Селско, горско и рибно стопанство; Преработваща промишленост; Транспорт, складиране и пощи; Хотелиерство и ресторантьорство; Строителство. За тези сектори експертите, ангажирани по проекта, са разработили компетентностни профили за 40 длъжности.

В рамките на проекта е разработена електронна платформа Jobmobility, която съдържа икономическа карта на региона, профили на предприятията, личностни профили на потребителите и тестове за оценка – въпросници за интегритет и лоялност, умения за работа в екип, умения за ефективно общуване, за изследване на наблюдателност и внимание и за оценка на нагласите за трудова мобилност. 560 респонденти от България и Румъния вече са тествали включените в платформата инструменти. Отделно, на 300 безработни българи и румънци са оценени дефицитите на уменията и са им изработени личностни профили с информация за тяхната възраст, образование, квалификация и самооценка на техните умения.

На теста за интегритет и лоялност нито един български и румънски респондент не е показал негативен краен резултат, а среден резултат са постигнали близо 84% от тестваните българи и 78% от тестваните румънци. За разлика от българските (16%), 22% от румънските респонденти са показали „високо ниво“ на интегритет и лоялност.

При оценката на уменията за работа в екип българските респонденти имат по-нисък резултат от румънските, но са по-обективни в предварителната самооценка. Жените са по-склонни, в сравнение с мъжете, да променят настроенията и кондицията си, да смесват личните със служебните отношения, да реагират емоционално в напрегнати ситуации и да се товарят с повече задачи, дори и да не влизат в задълженията им. Мъжете по-трудно се отърсват от мислите си за работата, реагират по-остро, когато някой в екипа не върши добре работата си, във взаимоотношенията са по-директни, неотстъпчиви и безкомпромисни. Изследваните лица с по-високо образование проявяват по-висока нетърпимост към чуждото мнение, по-твърдо отстояват позициите си. По принцип, с нарастването на възрастта се усъвършенстват и уменията за работа в екип, но се наблюдават също и множество отклонения от този принцип – по-висока неотстъпчивост, склонност да защитават взетите от тях решения, дори и да са погрешни, несъобразителност с чуждите мнения, по-високо ниво на стрес, по-остро отстояване на интересите.

Българските респонденти имат повече проблеми в общуването, но са по-обективни от румънските в самооценката си. Като цяло жените притежават по-развити умения от мъжете в областта на емоционалната интелигентност и вербалния интелект, но имат проблеми с бизнес етикета и аргументирането. Мъжете са по-добри в асертивността, но имат проблеми с понятийния апарат и невербалното общуване. С нарастването на възрастта си очертава известна тенденция към подобряване на уменията за ефективно общуване, но съществуват и множество отклонения от тази зависимост, най-вече при уменията за убеждаване и емоционалната интелигентност. Изследваните лица с по-високо образование имат проблеми с емоционалната интелигентност.

При оценката на качествата наблюдателност и внимание българските респонденти демонстрират значително по-добри резултати от румънските. Като цяло, жените имат по-висок брой правилни отговори на въпросника, в сравнение с мъжете. Най-сериозни затруднения жените са имали при въпросите, свързани с пространствена ориентация и съобразителност, а мъжете при разпределение и устойчивост на вниманието. Младите хора имат проблем с концентрацията и устойчивостта на вниманието, а по-възрастните с пространствената ориентация и разпределението на вниманието. Според нивото на образование не се наблюдават отчетливи тенденции, освен че хората с по-високо образование са с по-добри показатели по признака обем на вниманието.