Бизнесът настоява минималната заплата да се договаря от април до юни

Договарянето на минималната работна заплата трябва да започва в началото на април и да приключва в края на юни. Това пише в позиция на национално представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), по предложения проект на Рамково споразумение за определяне на минимална работна заплата от социалното министерство, пише expert.bg.

Бизнес организациите изразяват принципно съгласие към предложената процедура и методика за договаряне и определяне на МРЗ.

В предложения от министерството проект се залага договарянето да започва в началото на февруари и да приключва в края на март. Работодателите обаче искат процедурата да се случва от 1 април до 30 юни с мотив, че така ще са на разположение актуалните данни по всички индикатори, които служат като база за формиране на минималната заплата.

От Асоциацията посочват, че данните за ръста на БДС на един зает и за относителния дял на компенсацията на един нает в БВП за годината, предхождаща преговорите, се предоставят от НСИ през март, т. е. непосредствено преди края на преговорите по предложения проект.

Освен това в началото на преговорите на социалните партньори следва да бъде предоставен проектът на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, който се одобрява с решение на МС и следва да посочва очакваните стойности за ръста на ключово значими показатели за годината – компенсацията на един нает и наетите и заетите лица, допълват от Асоциацията.

Работодателите настояват още да отпадне предложението МРЗ да се изчислява и на база целеви стойности на минималната работна заплата, предвидени в актуалната средносрочна бюджетна прогноза на правителството за съответния период. Организациите на работодателите посочват, че целеви стойности на МРЗ не са сред предвидените в Конвенция 131 на МОТ и не могат да бъдат основа за договаряне.

Що се отнася да самата методика за определяне на размера на МРЗ, бизнесът иска минималното възнаграждение да не е по-високо от 42-43% от средната заплата, а не както предлага Министерството на труда – между 40 и 50% от средната.

Според бизнеса горната граница на предложения интервал от 40 – 50% за определяне на МРЗ спрямо средната работна заплата надхвърля значително средното съотношение за 22-те държави членки на ЕС, прилагащи минимална работна заплата, което достига 41 – 42 на сто. Предложената горна граница от 50% надхвърля и граничното съотношение на минималната към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат, посочва се в мотивите им.

Работодателите искат и актуални ежегодни данни за медианната, средната работна заплата и за броя на наетите лица за предходната година от информационната система на НАП, включително по общини, области и на национално ниво.